Станах психиатър, за да работя психотерапия
Това беше много отдавна, в далечната 1979г., когато психотерапия се правеше от няколко млади психолози и психиатри – ентусиасти, в подземните етажи на първа психиатричната клиника, в извън работно време и без заплащане.
Без възможности за институционално обучение в каквато й да е съвременна форма на психотерапия, без легален достъп до психотерапевтична литература, но с много ентусиазъм, сериозна мотивация и отговорност, бяха направени първите практически стъпки в групово-динамичната психотерапия, индивидуалната, а по-късно и в арт-терапията, фамилната психотерапия и системния подход. В края на 70-те и началото на 80-ти години бяхме успели да се запознаем с произведенията на няколко водещи в тези сфери автори и работехме на принципа на взаимно обучение и на взаимна супервизия с цялата необходима отговорност и посветеност.

А класическите психиатри ни иронизираха публично. Но в себе си някои от тях ни се радваха, други ни завиждаха.
През всички години от тогава до сега успях да запазя и развия в себе си и двете роли – психиатър и психотерапевт, без сериозен междуролеви конфликт. Ценя си ги и двете.

Когато заедно с другите млади ентусиасти – underground-психотерапевти – откривахме арт-терапията и системния подход, въпреки че тези методи ме привличаха, аз не бях от най-ентусиазираните им последователи.
Но когато в 1986, на конгреса на IAGP в Загреб срещнах психодрамата, разбрах, че това е моят метод.
Следващите 3 години посветих на това, психодрамата да пробие желязната завеса и да дойде у нас.

По-късно имах невероятния шанс да уча от водещи психодраматисти като Зерка Морено, Дейвид Кипър, Моника Зурети, Гьоран Хьогберг, Габриеле Визман Брун, Бернхард Ахтенберг, Роберто де Иноченцио, Пиер Фонтен, Шантал Нев, Сю Даниел, Грете Лоиц, Ела Мей Шеарон, Марша Карп, Илейн Сашноф, Ева Фалстрьом и много други.

Веднага след като се дипломирах като психодрама терапевт, през 1993 г., основах първия психодрама център у нас – Психодрама център Орфеус с подкрепата на проф. Дейвид Кипър от Чикаго. От тогава и до сега с удоволствие обучавам психодраматисти.
Като съосновател на ФЕПТО (Федерация на eвропейските психодрама тренинг организации), имах шанса да ползвам опита и на всички водещи обучители в Европа. До 2003 г. практикувах индивидуална и групова психотерапия в кабинет “Неврози и психотерапия” на Софийския психодиспансер, както и в частната си психотерапевтична практика Орфеус.
През 2003 г. поех ръководството на Консултативно неотложно отделение на психодиспансера, но запазих психотерапвтичната практика в Орфеус.

В спешната психиатрична помощ ме отведе интересът към кризисните интервенции. Колкото и да е трудно, в ситуацията на психиатрична спешност също е важно да запазим психотерапевтичния подход и отношение. Те са необходими както за болния, така и за близките му – които поради случващото се, също са в криза.

С изграждането на Отделението с висока степен на сигурност към диспансера през 2005г, както и с програмата Мобилна психиатрия (2005 – 2007 г.), предоставяме шанс на хора в психично състояние – водещо до рисково поведение, да получат спешна помощ и/или кризисна интервенция, близо до дома си и близките си.

В Психодрама център Орфеус освен с обучение на професионалисти, включени в пълна програма за психодрама-асистенти и психодрама-терапевти, провеждам обучения в психотерапевтичен подход по заявка от различни възложители в социалната сфера – Агенцията по заетостта, неправителствени организации, психодиспансери и др.
Прилагам психодрамата като метод за обучение в различни умения, за екипно консултиране, така и за супервизия на професионалисти от помагащите професии.
Голямо удовлетворение ми носи и работата на Плейбек театър Орфеус, който въпреки динамиката в състава на трупата си, успява искрено да вълнува и радва публиката на представленията си.
Какво представлява психотерапията – изкуство, за което е необходима интуиция, спонтанност, креативност, или наука със съответните рационални основания, логични обяснения и убедителни доказателства?
Отговорът на този въпрос е различен за различните методи и според различните автори, но всеки психотерапевтичен метод трябва да е научно обоснован, а практикуването му във всеки конкретен случай е изкуство.

Българската асоциация по психотерапия (БАП), дава следните дефиниции:
Практикуването на психотерапия е цялостно и внимателно планирано лечение или терапевтична намеса, на базата на обща и специална подготовка и познания (теоретична и практическа) за психопатологията, разстройства в поведението, състояния на обърканост, или по-обща необходимост от емоционално психическо развитие и зрялост на личността, свързани с психо-социални и психосоматични фактори и причини.
Практикуването на психотерапия се извършва с помощта на научни психотерапевтични методи, при взаимодействие между едно или няколко лекувани лица и един или няколко психотерапевти, с цел намаляване или отстраняване на установените симптоми, за да се постигне промяна в разстройствата на поведението и нагласите, и за насърчаване на процеса на съзряване, развитие, равновесие и благополучие в лекувания човек.

Независимото практикуване на психотерапия се състои в практическото приложение, при най-пълна отговорност на психотерапевта, на дейностите, описани в точка 1, независимо от това дали дейностите се практикуват в качеството на самостоятелно работещо лице (независим, частна практика), или в рамките на трудово правоотношение (в институция, организация, клиника).

Психотерапия е сборно понятие, включващо в себе си нарастващ брой изключително разнообразни методи.
Психотерапията в своя първоначален замисъл е била предвидена за лечение на пациенти с психични разстройства. В тесен, клиничен смисъл този термин се употребява именно като метод за лечение.
С времето психотерапевтичните методи придобиват далеч по-широко приложение – за разрешаване на психологични проблеми и конфликти, за личностово развитие и усъвършенстване, за хармонизиране на взаимоотношенията в семейството и в двойката, в помощ на възпитанието и педагогиката, за стимулиране на спонтанността и креативността в театъра и изкуствата, за изграждане на екипи и преодоляване на проблеми в организационната психология и управлението, за разрешаване на противоречия в социалната сфера, и навсякъде, където има човешки взаимоотношения.
Така понятието психотерапия придобива широк смисъл като метод, с който се постига предварително договорена, желана промяна.

Психотерапията в клиничен смисъл не е просто справяне със симптома, тя включва доста по-богат спектър от промени, водещи до личностово развитие.
Груповата терапия се приема за третата революция в психиатрията (първата е освобождаването на психично болните от веригите им, извършена от Филип Пинел през 1792 г., втората – от Зигмунд Фройд през 1893 с въвеждането на индивидуалното лечение посредством психоанализа).
Морено екстраполира процесите на груповата динамика точно както Фройд направи това с индивидуалната динамика.
Психодрамата като терапевтичен метод в психиатрията е създадена в началото на 20 век от д-р Джейкъб Леви Морено.
По това време все по-голяма популярност придобива психоанализата на Зигмунд Фройд. Морено развива своите идеи като продължение и като контрапункт на психоаналитичното разбиране за личността в здраве и в болест и съответно за лечението на психичните болести.
Възгледите си д-р Морено представя в разработените от него ролева теория, теория за спонтанността, която прераства в теория за действието, концепциите за Теле, Енкаунтер, Социален атом и Социално пространство, Социометрия и Групова терапия. Много от идеите му са предвестник на широко разпространените по-късно системен подход и фамилна терапия. Психодрама в широк смисъл съдържа в себе си триединството от психодрама в тесен смисъл, социометрия и социодрама.

Психодрамата изследва интерперсоналните отношения в действие. Действието активира асоциативния поток и на едно психомоторно, физиологично ниво.
В психодрамата личността участва със своите:
- Емоции
- Когниция
- Усещания
- Моторна активност

Цел на психодраматичния метод е събуждане на спонтанността и креативността – най-подходящата основа за отговорна дейност към себе си, към човешкото общество и към околната среда.
Като терапия на човешката свързаност психодрамата предлага както отговорността на срещата, така и радостта на автентичността.
Личността израства, а ригидността се смалява. Когнитивните умения се изострят, а социалната компетентност се разширява.

Психодраматичната работа води до изясняване на проблемни междуличностови отношения, разрешаване на конфликти, експресия на блокирани емоции, интеграция на изтласкани съдържания и експериментиране с нови нагласи и поведения.
Социодраматичната работа е насочена към конфликтите на групите в предприятия и общности, интерперсоналната зависимост, ролевите конфликти и тиранията на контекста.
(Морено) Психодрамата дава възможност в една допълнителна реалност да се случи това, което не се е случило някога в реалността и не би могло да се случи вече в настоящата външна реалност.
Смисълът на това не е просто илюзорно удовлетворяване на желанието.
Едно дълбоко и пълноценно преживяно душевно състояние макар и в една допълнителна реалност на психодраматичната сцена, (напр. на получаване на майчина ласка и грижа, каквато в детството не е преживявана) , може успешно да бъде интегрирано в субективната психична реалност на индивида, така че да доведе до необходимата корекция в неговия цялостен емоционален опит.
Психодрамата като метод за терапия на психотично болни се прилага от Д-р Джейкъб Леви Морено в неговия санаториум в Бийкън, щата Ню Йорк, където работи както във фамилен, така и в групов и в индивидуален формат с тези болни.
Там, заедно с пациента Морено настанява и неговия брачен партньор или родител, а когато се налага и други значими фигури от социалния атом на пациента, и те участват във фамилните сесии заедно с него. Освен това пациентите, а понякога и близките им участват в груповите сесии. В санаториума също така живеят и обучаващите се в психодрама студенти на Морено, които участват в терапевтичните сесии като професионални помощни Азове.

Както Зерка Морено обича да казва, психодрамата е един мощен инструмент.
Подобно на остър скалпел в ръцете на добър хирург, с този инструмент могат да бъдат облекчени страданията на много пациенти.
Но ако този инструмент попадне в ръцете на неопитен или недобронамерен човек, той може да е много опасен.

Затова е много важно психодраматичният метод да бъде използван само от специално обучени професионалисти, преминали пълния цикъл на обучение – собствен преживелищен опит с психодрама, теория и собствена практика под супервизия. Българската асоциация по психотерапия (БАП), член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) (European Association for Psychotherapy), е Национална организация присъждаща Европейско удостоверение по психотерапия (ЕУП).
БАП е изградила регистър на правоспособните психотерапевти на базата на стандарти за обучение и практикуване, съответни на тези на ЕАП.
Този регистър на правоспособните психотерапевти е достъпен за всеки интересуващ се – може да бъде намерен в сайта на БАП.
Ако търсите правоспособен психотерапевт, освен в сайтовете за реклама, можете да проверите и в този регистър.

Не по-малко важни са спазването на етичните норми, търсенето на супервизия при затруднения и принадлежността към професионална общност.
Членуващите в БАП психотерапевти са обвързани със спазване на етичен кодекс.

Поради това, че преживелищният свят на психотерапевта е също терапевтичен инструмент, той трябва да полага специални грижи за поддържането му в добра форма.
Постига се чрез супервизия, групи за помощ на помагащите, взаимна интервизия, балинт групи, сесии за дебрифинг.
Не случайно съществуват и определени изисквания към личността на бъдещия психодраматист, описани в съответните обучителни програми.
Практикуването на психодрама може да носи на терапевта много положителни емоции и удовлетвореност, но често може да бъде изключително натоварваща и изтощителна работа.

И нека не забравяме, че в края на живота си Морено е пожелал да бъде запомнен като човекът, който внесе смеха в психотерапията.
Психодрама център Орфеус е създаден през 1993 г. в гр. София, от д-р Гълъбина Тарашоева, с активната подкрепа на проф. Дейвид Кипър от Чикаго и съдействието на Даниела Керина.
Психодрама център Орфеус е първият български институт, ангажирал се с обучение по психодрама и изработил своя собствена програма за пълния курс на обучение на психодрама-водещи.
Тази програма съответства на Стандартите за обучение на Институтите по психодрама, членуващи във Международната асоциация по групова психотерапия (IАGP) и във Федерацията на Европейските тренинг организации (FEPTO).
В годините тя претърпя развитие, съответно на изискванията на минималните стандарти на FEPTO, Българското дружество по психодрама и групова терапия (БДПГТ), Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) и Българската асоциация по психотерапия (БАП).
Обучителната програма на Психодрама център Орфеус е първата българска обучителна програма по психодрама, приета от FEPTO, и послужила за модел на следващи обучителни програми у нас.

Директорът на Психодрама център Орфеус, д-р Тарашоева, е един от съоснователите на FEPTO през 1996г, и Орфеус е институционален член на Федерацията от март 1998 г. Членуващите във Федерацията Психодрама Тренинг Организации взаимно признават и приемат дипломите си, преподавателите си и студентите си.

Мисия
Зерка Морено неколкократно е споделяла с мен убедеността на Морено, че Псиодрамата e тръгнала от Балканите и рано или късно ще се върне на Балканите.
Приех за своя – и на Психодрама Център Орфеус – мисия, да допринеса с каквото мога за реализирането на тази убеденост на Якоб Леви Морено, чрез:
- Популяризиране на Психодрамата в професионалните среди и в обществото в България
- Пълноценно цялостно професионално обучение в класическа психодрама, социодрама и групова психотерапия
- Практическо приложение на класическата психодрама в сферата на терапията, психосоциалната дейност, образованието, театъра, организационната психология и др.

ПСИХОДРАMA ЦЕНТЪР „ОРФЕУС” СИ ПОСТАВЯ СЛЕДНИТЕ ЦЕЛИ:
- Пълен курс на обучение по Психодрама, Социодрама и Групова психотерапия на специалисти в сферата на помагащите професии. Поддържане и усъвършенстване на квалификацията на вече дипломирани психодраматисти.
- Практическо приложение на психодрамата в сферата на терапията, образованието, организационната психология, театъра и др. Супервизия.
- Професионални контакти и сътрудничество с други психодрама организации, имащи подобни цели и задачи, както и с други специалисти, практикуващи психодрама или други психотерапевтични методи, с цел взаимен обемен на опит, обогатяване и усъвършенстване на метода.

СРЕДСТВА ЗА ПОСТИГАHE HA ЦЕЛИТЕ HA ИНСТИТУТА:
- Обучителни курсове за първо и второ ниво на обучение
- Крос-семинари за студенти на „Орфеус” с различни гост-преподаватели
- Тематични крос-семинари
- Групи за развитие на личностовия потенциал
- Летни ,,академии”, интензивни курсове, специализирани школи, тематични курсове.
- Колегиум на практикуващи психодраматисти
- Отворени лекции за специалисти в помагащите професии
- Участие във и организиране на семинари, конференции и конгреси – местни, регионални и международни.
- Библиотека „Орфеус”, със специализирана литература – психодрама и др. форми на психотерапия – книги, списания , бюлетини, отделни статии и публикации.

В Психодрама Център Орфеус приемаме за основа класическата психодрама на Морено, като същевременно сме отворени към цялото многообразие и богатство, от форми, модификации и съчетания на метода с други методи и направления.
Стремежът е да осигурим на обучаващите се възможност да се докоснат до колкото може повече от това богатство и разнообразие, продуцирано от спонтанността и креативността на водещите психодраматисти.
Но целта е обучаващите се да овладеят метода на класическата психодрама и да го прилагат качествено. Постигаме го чрез разнообразието от гост – преподаватели и тематични семинари.

Hорми
Психодрама център Орфеус бе пионер и остана верен на своята мисия. Макар и малък център, той последователно в годините изпълнява своите цели. Следва както етичните правила, така и нормите и стандарти за обучение:
- Обучението става в малки групи – по дефиниция не повече от 12 – 15 души, но на практика – под 10 души, за да може да има достатъчно време за всеки участник, както за лична работа, така и за практикуване на взаимно водене под супервизия
- Да не се включват в групите обучаващи се, които са в отношения на зависимост с обучителя си извън групата (напр. студенти или подчинени на обучителите).

РЕЗУЛТАТИ
От 1993г до сега в Психодрама Център Орфеус са проведени:
- 20 групи за развитие на личностовия потенциал,
- 5 групи за първо ниво на обучение по психодрама,
- 1 група за второ ниво на обучение по психодрама
- 10 различни гост – преподаватели проведоха общо 28 кроссеминара и 19 отворени лекции за широката професионална общност.
- 2 продължителни терапевтични групи
- 4 петдневни модула на обучение на психолозите от бюрата по труда в цялата страна – групова динамика, кризи и кризисни интервенции, групи с дълготрайно безработни
- 3 модула за обучение на екипи на фондация „Здраве и социално развитие”, работещи с групи от малцинствени общности
- 2 модула на екипи за кризисни интервенции на 2 психиатрични диспансера

Супервизия на екипи
Уъркшопи по психодрама не само на конгреси по психотерапия, но и на психиатрични конференции и конгреси, у нас и в чужбина.
Участия в телевизионни и радиопредавания, интервюта и статии в медии, за популяризиране на психодрамата.

Съорганизиране на:
- втората конференция на Психодрама Институт Европа в София
- десетата годишна среща на ФЕПТО в София
Психодрама център Орфеус:
тел: 0878 55 78 21,
мейл: [email protected]
Адрес: София, ул. Шипченски проход 52, блок 17 на БАН, ет. 2